Роботите настъпват и ни изместват от работните места. Така ли е обаче в действителност? В медиите и блоговете напоследък се говори много за бъдещето на изкуствения интелект и роботиката и тяхното въздействие върху нашия живот. В частност, дебатът за това дали автоматизацията се отразява върху заетостта или подхранва отколешните опасения за загуба на работни места в развитите икономики в полза на нововъзникващите пазари, където работниците извършват същата работа срещу по-ниско заплащане. Независимо дали става дума за загуба на работни места поради роботизация или аутсорсинг, ускорените технологични промени насочват и доколко са устойчиви на сътресенията в заетостта, които съпътстват процесите, сполучливо определени от Световния икономически форум като .
Каква стратегия по отношение на уменията трябва да възприемат страните, за да подготвят подобаващо работната си сила за 21-ви век? Като начало би било добре ясно и да се разбере процесът на формиране на умения в течение на целия жизнен цикъл: Наборът от умения на работниците е комбинация от следните три измерения на уменията: когнитивни умения като основна езикова и математическа грамотност (), както и умения за решаване на по-сложни проблеми и умения за творческо и критично мислене; социални и поведенчески умения като добросъвестност, упоритост и готовност за възприемане на чуждия опит; и специфични технически умения, свързани с конкретна дейност или професия, като например способността за работа като инженер или електротехник. Формирането на когнитивни и социално-емоционални умения започва от най-ранна детска възраст. Докато някои социални и поведенчески умения могат да се усвояват през целия съзнателен живот, прозорецът за изграждане на когнитивни умения се затваря с края на юношеството. Това не означава, че преставаме да учим нови неща, просто мозъците ни вече са ?програмирани“. За разлика от когнитивните, техническите умения се придобиват по-късно – като се започне от юношеството и се стигне до по-зряла възраст, в професионалните училища, университетите и на работното място. Тези умения се обезценяват с все по-ускорени темпове предвид бързите технологични промени, ето защо изискват постоянно надграждане и усъвършенстване.
Когнитивните и социално-поведенческите умения са приоритет
Стратегиите по отношение на уменията трябва да дават приоритет на формирането на познавателни и социално-поведенчески умения в ранна детска възраст и в училище: добрите когнитивни и социално-поведенчески умения са необходимата основа за последващо придобиване на технически умения и тяхното непрекъснато обновяване през целия трудов живот, чиято продължителност непрекъснато нараства. Тези умения правят работниците по-устойчиви на сътресенията на пазара на труда, предизвиквани от технологични фактори като автоматизация. Възрастните с ниска грамотност и математически умения са слабо подготвени за придобиване на технически умения чрез професионално обучение или университетско образование, както и за актуализиране на тези умения чрез учене през целия живот. Редица проучвания са документирали трайна промяна в характера на задачите, изпълнявани на различни работни места в Съединените щати, Централна Европа и , в посока от поддаващи се на автоматизация рутинни задачи към интерактивни задачи, които изискват усъвършенствани познавателни и социално-поведенчески умения.
Въпреки това, все още голям брой младежи и възрастни както в развитите, така и в развиващите се икономики се отличават със значителен дефицит на основни когнитивни умения. Да вземем например Европейския съюз, където твърде много младежи напускат училище с ниски базисни умения по четене и математика: в повечето страни над една пета от 15-годишните ученици са се представили по-слабо от Ниво 2 на тестовете по математика и четене, проведени в рамките на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) през 2012 година. Ниво 2 е определено по начин, който означава функционална езикова и математическа грамотност. Не е изненадващо, че страните от ЕС с най-слаби младежки умения в повечето случаи се отличават и с най-голям брой млади хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават (NEET). Много от зле представящите се младежи са от социално слаби семейства, което предполага, че . От икономическа и социална гледна точка това е лоша новина за страни
